Kia Stinger е един от най-разпознаваемите автомобили в историята на корейската марка. Спортният лифтбек трябваше не само да се конкурира в сегмента на спортните гран туризмо, но и да подмлади имиджа на производител, свързван предимно с достъпни автомобили от средния клас. Въпреки безспорните си предимства обаче моделът не постигна особен пазарен успех. Дали вината е в неговата надеждност?

Снимка: Kia
В момента Stinger преживява втора младост… поне в интернет пространството. Причината е изключително активна в социалните мрежи полска двойка – Bianka и Filip Chajzer. Нека обаче си спестим коментарите и да преминем направо към главния герой на статията.
Stinger се появи на пазара в края на 2017 г. В работата по този толкова характерен лифтбек участват, наред с други, Peter Schreyer, бивш шеф на дизайна на Audi, както и Albert Biermann, свързан преди това с техническия отдел на BMW M. Благодарение на солидните си размери (дължина 483,1 см, ширина 186,9 см, височина 140 см) и изразителния си външен вид, напомнящ италиански проекти от конюшнята на Maserati, Stinger остарява достойно и все още се откроява на пътя.
Преди фейслифта гамата двигатели на Kia Stinger включваше два бензинови агрегата и един дизелов. Базовият вариант беше редовият четирицилиндров 2.0 T-GDi (G4KL) с турбокомпресор Twin-Scroll, развиващ 255 к.с. и 353 Нм въртящ момент (задно задвижване), а топ версията – V6 битурбо 3.3 T-GDi (G6DP) – предлагаше 370 к.с. и 510 Нм (задвижване на всички колела). Най-рядко избираният от клиентите вариант (около 4% от продажбите на модела) беше дизеловият 2.2 CRDi с турбокомпресор с променлива геометрия на лопатките (VGT) – 200 к.с. и 440 Нм, предлаган както със задно задвижване, така и 4×4. За предаването на мощността отговаряше 8-степенна автоматична скоростна кутия (A8LR1 за двигателите 2.0 и 2.2 и подсилената A8TR1 за 3.3).
Важно е да се отбележи, че с въвеждането през септември 2018 г. на по-строгия стандарт Euro 6c (десетократно намаляване на лимита за броя на емитираните твърди частици – PN) и на новия тестов цикъл WLTP (вместо досегашния NEDC) Kia беше принудена да адаптира бензиновите си двигатели към актуализираните екологични изисквания. Бяха добавени филтри GPF, а софтуерът и картите на двигателите – променени. За да се поддържа оптималната температура на отработените газове, необходима за самопочистването на GPF филтъра, беше променен съставът на горивно-въздушната смес при високи обороти, което доведе и до намаляване на мощността на двата двигателя. В резултат двулитровият агрегат вече развиваше 245 к.с., а V6 – 366 к.с.
През август 2020 г. Stinger премина фейслифт. Външните промени бяха минимални (нови LED фарове, обновена графика на задните светлини, по-изразен дифузьор, по-големи накрайници на ауспуха и др.), а в интериора се появиха по-голям 10,25-инчов централен екран, заменил предишния, вече поостарял 8-инчов дисплей, както и амбиентно осветление. Гамата двигатели обаче беше ограничена само до 3,3-литровия V6, който запази досегашните си параметри. От пазарна гледна точка си струва да се отбележи, че в САЩ в гамата влезе двигателят 2.5 T-GDi (около 304 к.с. и 422 Нм), който замени двулитровия бензинов агрегат.
За съжаление производството на спортния лифтбек приключи окончателно през 2023 г. (последните поръчки можеха да се правят до есента на 2022 г.). Защо пазарната кариера на Stinger беше толкова кратка? Корейците стигнаха до извода, че запазването му в гамата няма особена икономическа обосновка – въпреки много добрите отзиви продажбите бяха на доста ниско ниво. Освен това възникнаха сериозни опасения дали V6 двигателят ще отговаря на нормите за емисии, а оттам и за потенциални санкции за производителя. Не на последно място Kia, по примера на други марки, заложи на електрическото бъдеще на автомобилостроенето. Така още през 2022 г. производителят представи модела EV6 в спортната версия GT, която до известна степен трябваше да бъде духовен наследник на Stinger.
Kia Stinger – неизправности и повреди
Kia Stinger е изненадващо сполучлива конструкция. Двигателите като цяло получават много положителни оценки от собствениците, особено V6. Най-търсени от гледна точка на надеждността са споменатите 3.3 T-GDi (G6DP) от началото на производството, тоест без филтър GPF – няма риск от запушването му, а и самата изпускателна система звучи малко по-добре. От друга страна, при някои от тях проблеми създаваше електронният блок за управление (ECU), което се проявяваше със загуба на мощност или неравномерна работа на празен ход. Не мина и без производствен дефект – маслопроводът към левия турбокомпресор се оказа некачествен. Поради това през 2024 г. беше обявена сервизна кампания, която само в Полша обхвана общо 1018 автомобила. Някои собственици съобщаваха и за проблеми със самия ляв турбокомпресор, които се проявяваха със спад на мощността, димене, засилващо се свистене и следи от масло във всмукателната система.
Базовият двигател 2.0 T-GDi (G4KL) от фамилията Theta II също издържа добре изпитанието на времето. Най-важното е, че той има много по-добра репутация от по-старите атмосферни двигатели Theta, монтирани в други модели на концерна – много от тях страдаха от превъртане на лагерните черупки на коляновия вал заради фабрични дефекти, за които отговорност носеха заводите в САЩ. За щастие на собствениците на Stinger техните двигатели се произвеждаха в Корея, където технологичният процес, разбира се, беше на по-високо ниво. Най-честият проблем при тези агрегати обаче е натрупването на нагар по всмукателните клапани. Нерви на собствениците създаваше и горивната помпа за високо налягане. В този случай Kia също проведе сервизна кампания, обхванала автомобилите, произведени между 29 септември 2017 г. и 20 януари 2021 г.
Що се отнася до дизеловия 2.2 CRDi, той страда от типично „дизелови“ проблеми – запушване на филтъра DPF и натрупване на нагар в клапана EGR. Разбира се, това засяга предимно автомобили, експлоатирани на къси разстояния. Освен това неприятности може да създаде и турбокомпресорът, който показва първи признаци на износване още при пробег около 80 000 км.
Сред другите слабости на Stinger трябва да се споменат проблемите със спирачките, особено при автомобилите с V6 и спирачна система Brembo. Често се стигаше до бързото им прегряване, биене на дисковете и прекомерно износване на накладките. Причината обаче се криеше главно в агресивния стил на шофиране на собствениците, а не в недостатъци в качеството. Грубото отношение не понасят добре и предните амортисьори. Проблемни се оказват и компресорите на климатика (в някои случаи повреди са регистрирани още след 50 000 км). Към 8-степенната автоматична скоростна кутия обаче няма сериозни забележки. Понякога собствениците се оплакваха от тласъци при смяна на предавките (особено на студено).
Струва ли си да купите Kia Stinger?
Корейският лифтбек е избор за хора, които обичат да се открояват и са се отегчили от германските автомобили. Освен това по-сериозните технически проблеми са подминали този модел, така че експлоатацията му не би трябвало да изисква чести посещения в сервиза. Все пак трябва да се внимава с екземпляри, преминали в миналото през чиптунинг (много собственици на автомобили с двигател 2.0 са предприемали такава стъпка). Заради спортния характер на модела очевиден риск е износването на двигателите с по-голям пробег. Въпреки че и двата бензинови агрегата са оборудвани с дълготрайна ангренажна верига, в някои случаи ще се наложи нейната смяна. Препоръчително е да се търсят и автомобили, чиито собственици са сменяли маслото по-често, отколкото предписва производителят (на всеки 8000–10 000 км вместо препоръчителните 15 000 км).
Коментари