Модерните двигатели горят масло в името на екологията? Инженерите съзнателно са отслабили важна част от двигателя

31 октомври 2026, 15:01

Доливането на масло между два сервиза доскоро се свързваше преди всичко с износен двигател. Днес дори сравнително нови агрегати могат да изискват редовно доливане, а производителите уверяват, че известен разход на масло е напълно нормален. Зад това явление може да стои съзнателно решение на конструкторите, които в стремежа си към по-нисък разход на гориво са приели изненадващ компромис.

Съвременните двигатели с вътрешно горене са резултат от дългогодишна борба за всеки грам емисии на CO2 и всяка десета от литъра гориво. Инженерите намаляват масата на движещите се части, използват все по-нисковискозни масла и свеждат механичните съпротивления до минимум. Една от областите, в които се търсят икономии, е взаимодействието между буталата и цилиндрите. Именно тук една на пръв поглед малка промяна може да окаже голямо влияние както върху ефективността на двигателя, така и върху разхода му на масло.

Бутални пръстени. Защо конструкторите намалиха притискането им?

Буталните пръстени изпълняват няколко изключително важни функции. Те уплътняват горивната камера, спомагат за отвеждането на топлината от буталото към стените на цилиндъра и контролират количеството масло, което остава по повърхността им. Особено важна роля за последната задача има маслоочистващият пръстен, наричан още маслосъбирателен.

По време на работа на двигателя буталото се движи в цилиндъра с огромна скорост. Пръстените остават в постоянен контакт със стените му, а движението им поражда триене. Колкото по-голям е натискът на пръстена върху повърхността на цилиндъра, толкова по-големи могат да бъдат енергийните загуби, свързани с придвижването му.

Традиционно пръстените се проектираха с известен резерв на притискащата сила, за да се осигурят ефективно уплътняване и контрол на масления филм. С нарастващото значение на енергийната ефективност обаче започнаха да се използват все по-тесни пръстени с по-малка тангенциална сила, т.е. с по-малко напрежение, което отговаря за еластичното им притискане към стените на цилиндъра.

Ползата е измерима. По-малкото триене означава по-малко енергия, губена вътре в двигателя, а оттам – възможност за намаляване на разхода на гориво и на емисиите на CO2. Проблемът възниква, когато намаляването на натиска започне да влияе неблагоприятно върху контрола на количеството масло.

По-малко триене, повече изгорено масло?

По стените на цилиндрите трябва да остава тънък слой масло, който осигурява смазването на контактуващите повърхности. Задачата на маслоочистващия пръстен е да отстрани излишъка и да го отведе през специалните отвори в буталото обратно в картера.

Ако пръстенът не обира маслото достатъчно ефективно, по-голямо количество от него може да попадне в зоната на горивната камера. Там маслото изгаря заедно с горивно-въздушната смес.

Намаляването на натиска на пръстените може да благоприятства това явление, особено при определени обороти и натоварвания на двигателя. Това обаче не е безусловна зависимост. Ефективността на обирането на маслото зависи и от геометрията на пръстена, неговата ширина, конструкцията на буталото и качеството на повърхността на цилиндъра. Правилно проектиран пръстен с ниско напрежение може успешно да контролира разхода на масло.

Проблемът е, че границата между намаляването на триенето и влошаването на контрола върху маслото е сравнително тънка. При някои конструкции компромисът се оказва по-малко успешен от предвиденото.

Ситуацията допълнително се влошава от натрупването на нагар в каналите на буталните пръстени и от запушването на отворите за оттичане на маслото. Тогава пръстените губят свободата си на движение и способността да прилягат към стените на цилиндъра. Разходът на масло може рязко да се увеличи, въпреки че самите цилиндри все още не показват значително износване.

Двигателят гори литър масло на 2000 км. Производителят твърди, че това е нормално

В ръководствата за експлоатация на някои автомобили може да се прочете, че допустимият разход на масло достига дори 0,5 литра на 1000 километра. Това означава, че агрегат, който се вписва в този лимит, би могъл да изразходва цели пет литра масло на 10 хиляди километра. От гледна точка на шофьора подобно количество трудно се свързва с изправно работещ двигател.

Същевременно много конструкции не изискват доливане дори при дълги сервизни интервали. Допустимата стойност, посочена в ръководството, не е равнозначна на типичния разход на изправен екземпляр.

В историята на автомобилостроенето има случаи на двигатели, при които прекомерният разход на масло се превърна в сериозен конструктивен проблем. Пример за това са някои версии на двигателите 2.0 TFSI от фамилията EA888 на концерна Volkswagen, както и агрегатите 2AZ-FE на Toyota. И в двата случая проблемите с разхода на масло доведоха до разработването на ремонтни решения, обхващащи елементи от буталната група.

Екологичният парадокс. Двигателят пести гориво, но гори масло

Намаляването на вътрешното триене в двигателя има екологична обосновка. Дори малки икономии на гориво, умножени по милиони автомобили и стотици хиляди изминати километри, водят до съществено намаляване на емисиите на CO2. Същевременно изгарянето на моторно масло не е безразлично за околната среда.

Маслото съдържа добавки (присадки), които при изгарянето си могат да допринесат за образуването на твърди частици и отлагания. Продуктите от изгарянето на маслото могат също да влошат работата на катализатора и да натоварят филтъра за твърди частици (DPF).

Така се получава парадокс. Решение, въведено с цел намаляване на разхода на гориво, може да генерира допълнителни емисии и да ускори износването на компонентите на системата за последваща обработка на отработилите газове.

Може ли да се ограничи разходът на масло при такъв двигател?

Ако прекомерният разход на масло се дължи на конструкцията на буталните пръстени, самото използване на масло с по-висок вискозитет не е задължително да реши проблема. Нещо повече – използването на масло, което не отговаря на изискванията на производителя, може да влоши условията на работа на двигателя.

От съществено значение обаче е поддържането на буталната група чиста. Редовната смяна на масло с подходяща спецификация може да намали риска от образуване на отлагания, които затрудняват работата на пръстените. Особено неблагоприятни са продължителната експлоатация с деградирало масло и условията, които благоприятстват разреждането му с гориво.

При двигатели, при които маслоочистващите пръстени са залепнали (закоксували), решение може да бъде тяхното почистване, но ефективността на подобна процедура зависи от степента на проблема. При по-сериозни повреди понякога се налага демонтаж на буталата, смяна на пръстените, а в някои случаи и използване на елементи с модифицирана конструкция.

Трябва също да се има предвид, че не всеки двигател, който харчи масло, има проблем с пръстените. Причината може да се крие и в маслоуплътнителите на клапаните (семерингите), системата за вентилация на картера, турбокомпресора или износването на повърхностите на цилиндрите.

Съвременните технологии позволяват да се проектират пръстени, които съчетават ниско съпротивление при движение с ефективен контрол на маслото. Следователно самото намаляване на тяхното напрежение не означава непременно увеличен разход на масло. Историята на някои двигатели обаче показва, че търсенето на все по-големи икономии на гориво може да доведе до компромиси, чиито последици собственикът на автомобила усеща едва след като е изминал няколко десетки хиляди километра.

Коментари

Коментара трябва да е повече от 5 символа!

Моля, потвърдете регулацията!

Няма коментари. Бъди първи!