Европейският пазар на употребявани автомобили, чиято стойност през 2024 година възлезе на 635 милиарда евро, продължава да бъде значително уязвим към измами. Според доклада, през 2024 година 4,9% от превозните средства са имали фалшифицирани пробези, а цели 40% са носили следи от предишни повреди. Фалшифицирането на километражни броячи генерира годишни загуби, оценени на около 5,3 милиарда евро, като множество случаи остават неразкрити. Освен финансовите загуби, скритата история на повредите представлява реална заплаха за безопасността на потребителите на вторичния пазар.

Фалшифицирането на пробези струва на Европа милиарди

Рокас Медонис, изпълнителен директор на carVertical, публикувала посочения доклад, посочва, че измамниците използват законите за защита на личните данни, действащи в някои държави-членки на ЕС. Общият регламент за защита на данните (GDPR) дефинира много широко личните данни, което затруднява компаниите, опериращи с данни за превозни средства, да споделят информация, дори при минимален риск от нарушение на неприкосновеността на личния живот.

– Самите средства не са достатъчни – нуждаем се от по-голяма свобода при използването на данни, особено там, където има информационна празнина, като при смяна на собственика на автомобила. Когато автомобилът отиде при нов собственик, данните за него често „остават назад”, въпреки че купувачът все още има право да знае какво купува. Информацията трябва да следва превозното средство – затова е необходимо да се подредят системите за данни и да се осигури тяхното плавно движение при смяна на собственика – обяснява Медонис.

Въпреки членството в EUCARIS (Европейската система за информация за автомобили и шофьорски книжки), страни като Германия, Италия, Белгия и Холандия ограничават предоставянето на данни за историята на превозните средства при техния износ. Германия, която е най-големият износител на употребявани автомобили в ЕС, ограничава достъпа до информация, позовавайки се на GDPR, въпреки че разполага с усъвършенствани системи за регистрация. По същия начин действат Белгия и Холандия, които въпреки внедряването на ефективни решения, като „Car-Pass” и „Nationale Auto Pas”, не предоставят напълно тези данни при износ, излагайки на риск потребителите в други страни от ЕС. Италия също не споделя редовно данни за повреди на употребяваните превозни средства. Такава политика отслабва общоевропейската защита на потребителите и подкопава принципите на единния пазар, особено болезнено в страните от Централна и Източна Европа, които често внасят превозни средства от тези държави.

Докладът показва, че прозрачността и поверителността могат да съществуват заедно, като пример са скандинавските страни. Швеция и Финландия са намерили баланс, защитавайки интересите както на местните, така и на чуждестранните потребители. Благодарение на транспортните агенции, като Transportstyrelsen в Швеция и Traficom във Финландия, купувачите могат лесно да получат историята на превозното средство (пробег, собственици, прегледи) по регистрационен номер, дори когато автомобилът напусне страната. Също и Великобритания предоставя публично данни за превозни средства, подкрепяйки развития пазар на технически прегледи.

За да защити гражданите си, ЕС трябва да дефинира и унифицира отношенията между Закона за данните, Директивата за отворени данни и GDPR. Прозрачни, общоевропейски рамки за достъп до данни за превозни средства ще позволят да се ограничат измамите, да се възстанови доверието и да се подкрепи развитието на справедлива цифрова икономика.

По-ясните разпоредби и по-добрата размяна на данни ще защитят купувачите, ще подкрепят честните компании и ще укрепят европейската цифрова икономика. Въпросът е дали е по-важно да се защитят данни, които не разкриват лична информация, но помагат да се разбере действителното техническо състояние на автомобила, или може би да се защитят продавачите, които искат да скрият съществени факти? – резюмира Рокас Медонис.