Подобни клаузи вече се появиха в гаранционните условия на автомобилите, засега предимно при американските марки. Ако собственикът на превозното средство не извърши задължителна актуализация на софтуера, гаранцията на неговия автомобил ще бъде прекратена. Могат ли производителите наистина да прилагат такъв тип ограничения?

За какъв тип актуализация става въпрос?

Доскоро актуализацията на софтуера на превозното средство можеше да се извърши само в специализиран сервиз, след като автомобилът се свърже с кабел към носител на данни. Понастоящем все повече модели превозни средства са оборудвани с компютър, SIM карта и система, способна да извършва дистанционни актуализации (Over-the-air). И именно този тип актуализации започват да предизвикват все повече спорове.

В гаранционните условия на производителя на автомобила могат да се появят клаузи, които гласят, че неинсталирането на дистанционно предоставена актуализация в определен срок може да доведе до изключване на отговорността на гаранта. Такива клаузи вече са въведени от Tesla и General Motors (GM).

Въпрос на безопасност или капан за клиента?

От гледна точка на водача, принудата за извършване на актуализации може да се разглежда като допълнително, неприятно задължение. Освен това, това е своеобразна намеса в състоянието на продукта към момента на сключване на договора. Клиентът използва бордова система, чиято функционалност може да се промени след актуализация, считана за задължителна.

Проблемът обаче е по-широк, тъй като актуализациите Over-the-air могат да засягат и елементи на системата, отговорни за безопасността на шофирането. Следователно, те по презумпция имат за цел да подобрят превозното средство в този аспект и да “закърпят” евентуални пропуски, открити в системата. Използването на актуализации има за цел да гарантира, че автомобилът ще остане безопасен и устойчив например на кражба (не само на самото превозно средство, но и на събираните в него данни).

Не може обаче да се нарекат неоснователни гласовете на собствениците на превозни средства, които смятат, че производителите изискват твърде много от тях под заплахата от непризнаване на гаранцията за възникнали в автомобила повреди. В случая с концерна GM, собственикът на автомобила има 45 дни да инсталира актуализацията от момента, в който на интегрирания дисплей на автомобила се появи информация за нейната наличност. Теоретично, самото извършване на актуализацията не е сложно – след даване на съгласие, автомобилът сам ще изтегли необходимите файлове и ще извърши инсталацията (може да се случи, че по време на инсталацията на софтуера няма да може да се използва автомобилът). На практика обаче са известни случаи на прекъсване на инсталацията или невъзможност за изтегляне на файлове (главно поради липса на достъп до интернет). Освен това, краткият срок за извършване на актуализацията предизвиква спорове. Ако например някой не използва автомобила си през зимата или замине за два месеца, теоретично след стартиране на колата след прекъсването може да получи съобщение за изтичане на гаранцията на автомобила си.

Така възниква въпросът: съответства ли такова изискване на производителя на автомобили на правото на Европейския съюз и на правата на потребителите?

Загуба на гаранция поради липса на актуализация – законно ли е това?

Преди всичко си струва да се разграничат два източника на отговорност за състоянието на превозното средство: гаранцията от производителя, която е доброволно задължение, и отговорността на продавача за съответствието на стоката с договора, която произтича пряко от разпоредбите на ЕС. В случая с гаранцията, производителят действително има право да определя нейните условия – той може да постави изискване потребителят редовно да извършва прегледи, да сменя маслото или да инсталира актуализации на софтуера. Въпреки това, дори гаранцията не може да съдържа клаузи, които са в противоречие с разпоредбите за защита на потребителите или имат характер на неравноправни клаузи.

Съгласно Директива (ЕС) 2019/770: (…) Потребителят е длъжен да инсталира актуализация на софтуера, предоставена от производителя, ако тя е ясно съобщена и е необходима за поддържане на съответствието на превозното средство с договора. Ако потребителят не направи това, а по-късните проблеми произтичат пряко от липсата на тази актуализация, продавачът (но не непременно производителят) не носи отговорност за тях.

Това означава, че правната система на ЕС вече е въвела задължение за актуализиране на цифрови продукти – а модерният автомобил е точно такъв продукт. Следователно е трудно да се счете за незаконно самото изискване за актуализация. Спорът по-скоро се отнася до това колко далеч могат да стигнат последиците от пренебрегването ѝ. В случай на гаранционни клаузи, които напълно изключват гаранционната защита поради липса на инсталация на актуализация – независимо дали тя е имала влияние върху по-късната повреда – могат да възникнат сериозни правни съмнения. Такива разпоредби следва да се считат за непропорционално строги и водещи до грубо неравновесие между страните по сделката на линията производител-потребител.

В светлината на практиката на Съда на Европейския съюз, гаранционна клауза не може да налага на потребителя задължения, които са неясни, трудни за изпълнение или прекомерно ограничават неговите права. Ако актуализацията не е била достъпна поради технически проблеми или потребителят не е бил надлежно информиран за нейната необходимост – не може да му се приписва вина или автоматично да бъде лишаван от гаранционна защита.

Така наблюдаваме зараждането на поредния проблем с тълкуването, с който автомобилната индустрия ще се сблъска в бъдеще. Досега повечето спорове относно гаранцията на производителя се основаваха на тълкуването на разпоредбите на Регламента за групово освобождаване в автомобилния сектор (MV BER). Често оторизираните сервизи (АС) отказваха гаранционни ремонти на превозни средства, които (в съответствие със закона) са били обслужвани извън АС. Аргументът тук беше, че сервизното обслужване е извършено по неправилен начин, в разрез с условията, съдържащи се в регламента. Разбира се, възникващите тук спорове по тълкуването можеше да разреши само съдът. Същото може да се случи и в случай на отказ на гаранционни услуги поради липса на инсталирана актуализация на системата. Само граждански съд може да установи, че дадена разпоредба от гаранционния договор е неравноправна клауза. Преди да се стигне дотам обаче, собственикът на автомобила може да се възползва от помощта на общинския или областния омбудсман на потребителите, както и да подаде сигнал до Комисията за защита на конкуренцията и потребителите. Ако случаят е с трансграничен елемент – например, засяга автомобил, внесен от друга страна от ЕС – от полза ще бъде и Европейският потребителски център.

В какви ситуации си струва да се борим за правото да запазим гаранцията на автомобила? Ето няколко примера:

• ако гаранцията ни е отказана поради липса на маловажна дистанционна актуализация (Over-the-air), която не влияе на работата на автомобила;
• ако автомобилът сам е инсталирал актуализацията, но потребителят не е кликнал за приемането ѝ на мултимедийния екран на автомобила;
• ако клаузата в гаранционните условия относно актуализацията е била неясна, например: “Гаранцията се изключва в случай на неизпълнение на необходимите действия от страна на потребителя.”;
• когато производителят се опита да прехвърли своята отговорност върху потребителя – например, като изисква да се докаже, че повредата на автомобила не е резултат от липсата на извършена актуализация;
• ако изискването за актуализация е технически трудно за изпълнение – например, срокът е много кратък, а автомобилът се намира на място без достъп до интернет или ако сървърите на производителя по това време не са работили правилно.

Допълнителни разпоредби относно Over-the-air

Още от септември 2025 г. влиза в сила т.нар.

Акт за данните (Data Act) – регламент на ЕС, който изрично забранява на производителите да използват актуализации за ограничаване на функционалността на превозното средство или за изключване на независими доставчици на услуги. Ако ОТА актуализация доведе до влошаване на работата на превозното средство, изключване на функции или направи невъзможно използването на досегашните услуги – производителят ще носи отговорност за това, а потребителят трябва да има възможност да отмени промените.

Това е на теория, тъй като организации, представляващи независими субекти на автомобилния пазар, са представили много забележки към регламента. Сегашната му форма може да позволи на производителите на превозни средства да ограничават достъпа до данни, генерирани от превозните средства, както за независимите сервизи, така и за самите потребители. Трябва да се надяваме, че разпоредбите ще бъдат преразгледани и регламентът действително ще изпълни целите, за които е създаден.

Въпреки че производителите на превозни средства могат законно да изискват от потребителите актуализации на софтуера, те трябва да формулират това изискване по прозрачен, пропорционален и съответстващ на действащото законодателство начин. Автоматичното лишаване от гаранция за липса на инсталирана актуализация може да се окаже незаконно действие, но за съжаление разрешаването на конфликта на линията потребител-производител ще изисква намесата на съответните органи. Колко сериозен и масов ще стане този проблем? Това ще покаже пазарната практика – много зависи от подхода на самите производители на автомобили и оторизираните сервизи. Дано нашите преждевременни предупреждения се окажат само прекомерно усърдие, произтичащо от досегашния ни опит.