В открито писмо, адресирано до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ръководителите на най-големите браншови организации – Ола Келениус, президент на Европейската асоциация на автомобилни производители (ACEA) и Матиас Цинк, президент на Асоциацията на европейските автомобилни доставчици (CLEPA) – предупреждават, че без спешна промяна в стратегията на Европейския съюз трансформацията на автомобилния сектор може да се провали, а Европа рискува да загуби позицията си на промишлен лидер.

„Искаме тази трансформация да успее. Но днес й липсват последователност, реализъм и промишлена перспектива” – пишат авторите на писмото, припомняйки, че секторът вече е отделил над 250 милиарда евро за инвестиции в зелената трансформация и е пуснал на пазара стотици модели електрически превозни средства. Това обаче – според тях – не е достатъчно за постигане на нереалистичните климатични цели, ако липсва необходимата подкрепа от страна на европейските институции.

Вместо цялостен план за действие, производителите и доставчиците се сблъскват с редица системни бариери: почти пълна зависимост на Европа от Азия в областта на батериите, твърде бавно развитие на инфраструктурата за зареждане, високи разходи за производство и електрическа енергия, както и търговски ограничения – като например 15-процентното мито върху износа на автомобили от ЕС към Съединените американски щати. „Опитваме се да проведем тази трансформация с вързани ръце” – коментират те.

По оценка на подписалите писмото, тревога буди и ниският дял на електрическите превозни средства в общите продажби. В момента той е около 15% сред леките автомобили, 9% сред доставчиците и само 3,5% при камионите. Въпреки че някои пазари показват напредък, повечето потребители все още не виждат убедителна причина да изоставят двигателите с вътрешно горене – главно заради високите разходи, недостатъчната инфраструктура и липсата на ясни стимули.

Бранша апелира към Комисията за незабавни действия: намаляване на разходите за зареждане, въвеждане на реални покупни и данъчни стимули, по-добър достъп до градската инфраструктура и – което особено подчертават – отказ от идеологическия подход и приемане на технологична неутралност. Това означава равно третиране на различните двигателни технологии, от електрически и хибридни превозни средства до двигатели с вътрешно горене от ново поколение, водород или нискоемисионни горива.

Особена тревога предизвиква предлаганото ограничение на т.нар. „коефициент на полезност” (utility factor) за хибридните превозни средства от типа plug-in (PHEV). Това може – според авторите на писмото – парадоксално да засили конкуренцията извън Съюза и да намали привлекателността на тези технологии за европейските потребители, въпреки че те играят ключова роля в преходния етап на декарбонизацията.

Писмото обръща внимание и на емисиите, генерирани не само от новите превозни средства, но и от съществуващия автомобилен парк. Вместо да се съсредоточи изключително върху емисионните цели за новите модели, ЕС трябва – според бранша – да подкрепя подмладяването на флотата, развитието на нискоемисионното производство и въвеждането на стимули за потребителите на полезни превозни средства, като камиони и автобуси.

„Без ефективно функционираща промишлена екосистема няма да има никаква трансформация” – предупреждават Келениус и Цинк, изискващи опростяване на правилата, увеличаване на регулаторната предвидимост и подкрепа за европейските инвестиции в батерии, полупроводници и стратегически суровини. Те подчертават, че без възстановяване на устойчивостта и суверенитета на веригите за доставки бъдещето на европейската промишленост може да бъде застрашено.

Обръщението завършва с ясно предупреждение: „Светът се промени, но политиката на ЕС спрямо автомобилния сектор остана в стария режим. Стратегическият диалог, планиран за 12 септември, може би е последният шанс да я адаптираме към пазарната и геополитическа реалност. Ако сега не променим курса, можем да загубим един от най-иновативните и конкурентоспособни сектори на икономиката.”

– Автомобилната индустрия справедливо изисква реалистичен подход към трансформацията. Климатичните цели не могат да бъдат откъснати от реалните производствени, разходни и инфраструктурни възможности. Днес европейските производители конкурират не само с Китай и САЩ, но и със собствената си регулаторна среда, която все по-често прилича на лабиринт вместо на пътеводител. Ако Европейският съюз не вземе предвид въпроси като технологичната гъвкавост, достъпността на суровините и рентабилността на инвестициите, рискуваме да загубим промишлената суверенност. Трансформацията не засяга единствено избора на вида задвижване, а цялата екосистема – от фабриките до сервизите. Без подкрепа за цялата верига от стойности дори най-добре проектираните норми за емисии ще останат мъртва буква – коментира Томаш Бембен, председател на управителния съвет на Асоциацията на дистрибутори и производители на автомобилни части (SDCM), член на управителния съвет на CLEPA.