Има над 15 години опит в автомобилния афтърмаркет. В началото на кариерата си натрупва международен опит чрез стажове и научноизследователска дейност в централите на BMW Group, Robert Bosch GmbH и ZF Group. През целия си професионален път се занимава с изграждането на организации от нулата, развитието на високоефективни екипи, оптимизирането на бизнес процеси и осигуряването на устойчив растеж. Петър е магистър по машинно инженерство, индустриален мениджмънт и бизнес администрация (MBA).

Нека започнем с Марк Твен, когото обичате да цитирате…

Така е, той е любимият ми писател. У дома със синовете ми – на 11 и 7 години – в момента слушаме „Приключенията на Том Сойер“, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ и „Принцът и просякът“. Затова бих искал да започна този разговор с един от неговите гениални цитати: „Колкото повече остарявам, толкова по-ясно си спомням неща, които никога не са се случвали.“ Така че, за всеки случай, държа да отбележа, че някои от спомените ми може и да не съвпадат напълно с фактите.

След това откровено въведение трябва да попитам за самите факти. Как се озовахте в автомобилния бранш, а не например в преподаването на литература в училище?

Интересен въпрос – никога досега не съм го разглеждал от този ъгъл. Поглеждайки назад, най-точно би било да се каже, че бях „вербуван“, и то по доста неочакван начин.

Всичко започна в час по математика, в последната ми година в Първа немска езикова гимназия в София. Един ден ни посети заместник-деканът на немското отделение към Софийския политехнически. Тогава бях още дете, без конкретни планове за бъдещето. Но когато чух, че възпитаниците на това отделение работят във Формула 1, в Audi и в други големи немски компании, това беше напълно достатъчно, за да разпали въображението ми.

В онези години пътуването из Европа изобщо не беше лесна работа – нужни бяха визи, часове наред чакане на опашки пред посолствата, пътуване с автобуси през безброй гранични проверки, придружено със солидна порция унижение на всеки пункт. Перспективата да заминеш в чужбина не беше просто кариерен път – тя изглеждаше като врата към един съвсем друг свят.

Седем години по-късно, когато завършвах именно това отделение, тази визия стана реалност. По време на следването си прекарах над година и половина в Германия като стажант – в отдела за технически изпитвания на ZF във Фридрихсхафен, в маркетинговия отдел на Bosch в Крайлсхайм, а магистърската си теза по машинно инженерство защитих в Изследователския и иновационен център на BMW.

Защо тогава не останахте в Германия, а се върнахте в България?

След всички тези невероятни преживявания по време на следването си осъзнах нещо важно – именно в България имам най-големите и най-разнообразни възможности за развитие. Тук можех да действам с повече свобода – не просто да върша „business as usual“, а да търся нови решения, по-добри и по-ефективни.

Първата ми работа в автомобилния бранш беше като процесен мениджър в отдела за следпродажбено обслужване. Дължа я на препоръка от мой приятел от университета – Момчил Ковачев, който завърши две години след мен. Интересното е, че той самият никога не ми каза, че ме е препоръчал. Разбрах това чак от поканата за интервю. И още по-смешното – аз тогава чаках обаждане от BMW, а изведнъж ми се обади… Mercedes. Назначиха ме и така, след като завършихме едно и също отделение, с Момчил се озовахме в една и съща компания.

Разбирам, че споменавате приятеля си, защото историята е свързана с навлизането ви на независимия автомобилен пазар.

Точно така. Две години по-късно Момчил, вече като мениджър на отдел „Резервни части“, изглеждаше разочарован от ситуацията в Mercedes и търсеше нещо ново. Исках да му помогна и започнах да преглеждам обявите за работа. Попаднах на нещо, което ми се стори наистина вълнуващо: Inter Cars навлиза на българския пазар и търси директор „Маркетинг и продуктов мениджмънт“. Офертата толкова ми хареса, че подготвих цяла презентация в PowerPoint… и я препоръчах на Момчил.

До днес се смеем на това, защото дори и тази презентация не успя веднага да го убеди да кандидатства. Но в крайна сметка Момчил се присъедини към учредителния екип на Inter Cars Bulgaria.

Предполагам, че именно Момчил впоследствие е въвел и Вас в екипа.

Точно така. Междувременно в Mercedes се развих до позицията продуктов мениджър „След продажби“, но година по-късно договорът на моя ръководител не беше подновен и аз съвсем неочаквано получих предизвестие.

Известно време след това се срещнах на обяд с Момчил и с наш общ колега – Стефан Деянов, който вече работеше в Inter Cars като директор „Продажби“. Очевидно са ме споменали пред Вихрен Богданов, управляващ директор на Inter Cars Bulgaria. И макар по онова време да нямаше нито позиция, нито бюджет, нито обявена процедура за подбор, той ме покани на интервю – което всъщност проведохме в едно барче.

Какво натежа в крайна сметка да приемете предложението?

Парите със сигурност не бяха решаващият фактор – по същото време имах и друго много интересно предложение. Избрах хората.

Вече познавах половината от учредителния екип – това бяха хора, на които имах доверие и с които работехме добре заедно. Именно това направи разликата. Така през 2011 г. се присъединих към екипа в България.

Как изглеждаше българският пазар, когато започнахте работа в сферата на търговията с авточасти, и какво се промени оттогава?

Преди да навлезем на пазара, всичко изглеждаше стабилизирано. Имаше големи български компании с впечатляващи обороти и развити клонови мрежи в цялата страна. Изглеждаше като един затворен и подреден свят.

През същата година на пазара се появиха едновременно две компании: Inter Cars и Auto Kelly – по онова време също сериозен играч. И именно тогава започна най-голямото ми професионално приключение.

Мога да цитирам наши клиенти, които твърдят, че пазарът на резервни части в България се дели на две епохи: преди навлизането на Inter Cars и след това. Оттогава нивото на стандартите и качеството на обслужването скочиха неимоверно, а заедно с това с бързи темпове се развиха и фирмите на нашите клиенти.

Това, което ни отличава, е, че не работим по строго зададен шаблон. Местното ръководство има доверие и свобода на действие. То може само да взема решения и да се адаптира към реалностите на пазара. Това ни позволява да бъдем близо до клиентите.

Търговската ни мрежа е изградена от предприемачи, които познават средата си, разбират клиентите и искат да градят дългосрочни отношения. Затова непрекъснато адаптираме действията си към местните условия.

Появата на нов играч на пазара винаги предизвиква вълнения, особено когато става дума за компания от друга държава. Помните ли как местните автосервизи реагираха на дейността ви през първите месеци? Имахте ли усещането, че трябва да преодолявате недоверие именно като „чужденци“ на пазара, или предизвикателствата бяха от съвсем различно естество?

Това нямаше нищо общо с произхода на компанията. Сблъскахме се с онова, пред което се изправя всяка нова и непозната фирма на стабилизиран пазар. Като нови играчи първо трябваше да изградим доверие. Започнахме да го градим чрез наличността. Често бяхме последната надежда – тези, на които се обаждаш, когато никой друг няма дадена част.

Сериозен наш актив беше и връзката с цялото семейство на Inter Cars в Европа. През първите години редовно водехме групи български клиенти на събития в Полша и на изложенията Expo в Румъния.

Помните ли първата си продажба или първия си редовен клиент?

Честно казано, по-добре помня, че още преди да стигнем до първия си клиент, бяхме напълно объркани – като пиле в кълчища. Месец ни отне, докато подредим първата доставка на стоки по рафтовете на склада. Знаехме толкова малко за системата, че всеки ден пристигаше поредният поръчан резервоар за гориво за Daewoo Tico – част, която на абсолютно никого не беше нужна. А при първото зареждане на склада се оказа, че не сме поръчали нито един клиновиден ремък.

Това бяха – и го казвам съвсем откровено – много трудни начала.

Днес Inter Cars Bulgaria е екип от 1 900 души. Заедно със Стефан и Ники Йорданов, с които сега споделям отговорността да водя този невероятен екип, заедно с Вихрен – нашия Cluster Manager – и с Момчил, първият ми ръководител в Inter Cars, а днес Chief Digital Officer на корпоративната група, искрено благодаря на всички бивши и настоящи колеги, които с отдаденост, отговорност и упорит труд допринесоха Inter Cars да бъде това, което е днес – не просто екип и компания, а единственият B2B партньор в България, изцяло посветен на обслужването на професионалните автомобилни клиенти.

В историята на всяка компания има моменти на напрежение, но също така и ситуации, толкова абсурдни или вълнуващи, че години по-късно ги разказваме с усмивка – особено на вечеря с колеги от бранша. Имало ли е момент, който в началото е изглеждал като пълна организационна катастрофа, но в крайна сметка се е превърнал в незабравим анекдот?

Разбира се! Преди десет години организирахме първия чартърен полет за голяма група клиенти до изложението, което се провеждаше на Националния стадион във Варшава.

Планът беше прост – заминаване в събота сутрин, връщане в неделя вечер. Всичко беше разпланувано до минута. В 4:00 сутринта пристигнахме на летището, за да посрещнем клиентите. И изведнъж от наземния персонал ни поднесоха новина, която ни порази като гръм от ясно небе:

„Няма самолет.“

Със Стефан замръзнахме. Само след миг обаче сформирахме „кризисен щаб“. Намери се резервен самолет, но с 4-5 часа закъснение. Ситуацията беше толкова напрегната, че се наложи да използваме високоговорителната уредба на летището и да се опитваме с шеги да разведрим атмосферата, така че никой да не се откаже от пътуването.

За щастие, стигнахме до Полша. Вярно, изпуснахме резервациите си в едни от най-добрите ресторанти, но си струваше. Концертът на Roxette по повод годишнината на Inter Cars остава спомен за цял живот.

Помага ли ви в ежедневната работа опитът на колегите от Полша и от другите държави?

Той е безценен. Именно благодарение на него стигнахме до етапа, в който с гордост можем да заявим: България днес е един от водещите пазари за Inter Cars в Европа. А това е нещо, което малцина биха очаквали от една малка и не толкова богата страна.