Системата start-stop остава едно от най-дискутираните решения в съвременната автомобилна индустрия. От гледна точка на потребителя тя често се възприема като досадна добавка, а от гледна точка на производителя – като ефективен инструмент за намаляване на емисиите на CO₂ в процеса на хомологация. На практика обаче въпросът е по-сложен. Клиентите нерядко питат механиците дали е възможно да изключат системата start-stop за постоянно. Струва ли си? Какви са аргументите „за” и „против”?

Видове системи start-stop

В браншовия дебат все още се пренебрегва разграничението между класическата система start-stop, базирана на стартер, и по-усъвършенстваните решения, използващи т.нар. starter-alternator.

Класическата система start-stop, навлязла масово заедно с нормите Euro 5 и Euro 6, по същество е развитие на традиционния стартерен механизъм. Усиленият стартер, акумулаторът AGM или EFB и разширената система за управление на енергията са предназначени да осигурят многократни цикли на изключване и повторно пускане на двигателя в кратки интервали. На практика това означава значително по-голям брой стартови операции в сравнение с автомобили без тази функция.

От техническа гледна точка това не е неутрална промяна. Повишеното натоварване засяга не само самия стартер, но и маховика, зарядната система и акумулатора. При автомобили, експлоатирани предимно в градски условия, се наблюдава ясно по-бързо износване на тези компоненти. Немаловажен е и аспектът на комфорта. При много модели закъснялата реакция при повторно пускане на двигателя и усещаните вибрации влияят негативно върху отношението на потребителя към системата. На практика резултатът е масово деактивиране на функцията веднага след стартиране на автомобила.

Ситуацията се променя съществено при по-новите конструкции, използващи starter-alternator – както в задвижваната с ремък версия (BSG), така и в директно интегрираната към коляновия вал (ISG). Тези решения са елемент от по-широкия тренд за електрификация на задвижването и най-често са свързани с бордова мрежа 48 V.

При такива системи процесът на повторно пускане на двигателя протича по коренно различен начин. Вместо класически стартер се използва електрическа машина, работеща в режим на генератор и електродвигател. Това позволява почти моментално и плавно запалване на двигателя, елиминирайки характерните за по-старите системи закъснения и вибрации.

От експлоатационна гледна точка това означава и намаляване на механичните натоварвания, типични за класическото стартиране. Не се наблюдава явлението на зацепване на зъбното колело с венеца на маховика, а самото запалване на двигателя протича по-„меко”. Освен това тези системи позволяват рекуперация на енергия при спиране и краткотрайно подпомагане на двигателя с вътрешно горене, което повишава ефективността на цялата задвижваща система.

Това обаче не означава липса на предизвикателства от гледна точка на сервиза. С въвеждането на бордова мрежа 48 V нараства сложността на електрическите и електронните системи. Появяват се нови компоненти – DC/DC преобразуватели, допълнителни акумулатори и усъвършенствани блокове за управление на енергията. Диагностиката и ремонтът изискват подходяща техническа база и компетентности, които все още не са стандарт в независимите сервизи.

Системата start-stop – да я деактивираме ли?

В този контекст въпросът за целесъобразността на деактивирането на системата start-stop придобива съвсем различно значение. При по-старите, класически решения решението за изключването й може да бъде оправдано при определени условия на експлоатация – особено при интензивно градско движение и кратки маршрути. Ограничаването на броя на стартовите цикли се отразява пряко върху удълженото трайност на ключовите компоненти.

При системите, базирани на starter-alternator, тези аргументи губят значението си. Елиминирането на класическия стартер и различният характер на работа на системата правят проблема с механичното износване значително по-малко актуален. В същото време потребителят получава по-висок комфорт и допълнителни функционалности, произтичащи от частичната електрификация на задвижването.

Изключването на функцията start-stop при автомобили със система BSG или ISG не носи съществени ползи по отношение на защитата на компонентите, тъй като самият процес на стартиране не генерира типичните механични натоварвания. Може обаче да намали енергийната ефективност на системата – тя спира да рекуперира енергия при спиране и по-рядко използва функцията за подпомагане с въртящ момент, което в по-дългосрочна перспектива води до по-високо потребление на гориво. От друга страна, при специфични условия на експлоатация – например много кратки отсечки, интензивно шофиране или работа при ниски температури – деактивирането на start-stop може да подобри предвидимостта на поведението на автомобила и да ограничи честотата на работните цикли на цялата електрическа система 48 V.

В заключение – за реални и осезаеми ползи от изключването на системата start-stop може да се говори основно при по-старите, традиционни версии на това решение. Системите, използващи starter-alternator, са по-усъвършенствани и, разбира се, не са напълно застраховани от технически проблеми. Деактивирането им обаче е практически безсмислено.

Как да изключим системата start-stop за постоянно?

Въпросът за трайното изключване на системата start-stop редовно се поставя в разговорите с клиентите на сервизите. В много случаи вече не става дума дори за комфорт по време на шофиране, а по-скоро за убеждението, че деактивирането ще удължи трайността на компонентите. Проблемът е, че от конструктивна гледна точка на съвременните автомобили отговорът не е нито прост, нито универсален.

Противно на широко разпространеното мнение, системата start-stop рядко може да бъде изключена „за постоянно” чрез стандартен диагностичен тестер. Това произтича пряко от факта, че тя е неразделна част от стратегията за ограничаване на емисиите и елемент от хомологацията на автомобила. Производителите следователно не предвиждат в официалните сервизни процедури възможност за нейното трайно деактивиране чрез еднозначна настройка в управляващия блок.

Това не означава обаче, че сервизът е без инструменти. На практика съществуват няколко метода, които – в зависимост от марката и архитектурата на автомобила – позволяват ограничаване или пълно елиминиране на работата на системата. Едно решение, срещано главно при автомобили на концерни като Volkswagen, BMW или Mercedes-Benz, е активирането на функцията за запаметяване на последното състояние на системата. На практика това означава, че ако водачът изключи start-stop с бутона, автомобилът след повторно стартиране ще запази тази настройка. Това не е пълна деактивация, тъй като потребителят по всяко време може да включи системата отново – чрез бутона или съответна функция в тъчскрийн панела на автомобила.

Друг метод е намесата в граничните параметри на работа на системата. При много управляващи блокове е възможна модификация на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се активира функцията start-stop. Това се отнася до, наред с другото, напрежението на акумулатора, работната температура и енергийния баланс на автомобила. Подходящото „изместване” на тези стойности прави системата активна само теоретично – на практика тя не отговаря на условията за работа и не изключва двигателя. Това е сравнително ефективно решение, макар достъпността му да зависи от конкретната платформа и софтуера на управляващия блок.

Най-усъвършенстваният, но и най-рисков вариант остава пряката намеса в кодирането на управляващи модули като ECU или BCM. Това изисква използването на сервизни инструменти, с които обикновено разполагат официалните сервизи, и добро познаване на архитектурата на автомобила. Неправилната конфигурация може да доведе до диагностични грешки или нарушаване на работата на други системи, свързани с управлението на енергията.

Значително по-противоречиви са опитите за деактивиране на системата чрез манипулация на датчика на акумулатора (IBS), използван по-специално в автомобили на BMW. Нарушаването на сигнала от датчика спира активирането на start-stop, но същевременно разстройва целия алгоритъм за управление на енергията. На практика това може да доведе до проблеми със зареждането, грешки в управляващите блокове и скъсяване на живота на акумулатора. От сервизна гледна точка това е решение, което е по-добре да се избягва.

Паралелно съществува широк пазар на неофициални решения. Едно от най-популярните са т.нар. емулатори на start-stop, които автоматично деактивират системата след всяко стартиране на автомобила, симулирайки натискане на бутона от страна на водача. Това решение е сравнително просто и ефективно, но предполага намеса в електрическата инсталация и трудно може да се нарече професионално от сервизна гледна точка.

От гледна точка на сервиза ключово е не само въпросът „може ли да се изключи start-stop”, но преди всичко „има ли смисъл от това в конкретния случай”. При по-старите конструкции отговорът е често утвърдителен. При по-новите – особено при тези с бордова мрежа 48 V – намесата в работата на системата трябва да бъде добре обмислена и предварително разяснена на клиента с всички произтичащи последствия.