Традиционните хидравлични спирачни системи не са се променили твърде много през миналия век. Подобренията в развитието включват барабанни спирачки към дискови спирачки, както и добавяне на антиблокиращи спирачни системи (ABS) и електронни програми за стабилност (ESP). По-новите допълнения включват регенеративно спиране и автономно аварийно спиране (AEB). Повечето от тези системи са въведени, за да направят превозните средства по-безопасни на пътя. Така че защо да променяме основите?

Технологията

Постепенното трансформиране на традиционните системи за механично управление в електронно контролирани, беше реализирано първо в авиокосмическата промишленост като част от технологията „fly-by-wire“. Системите за управление на посоката, дросела и спирачките стават изцяло електрически, което премахва използването на механични компоненти като жила и лостове. Авиоинженерите установиха, че премахването на тези обемисти механични компоненти и използването на електронни системи вместо това води до значително подобрение на надеждността и също така е по-компактно. Досега автомобилната индустрия възприема този метод на електронно контролирани системи по проводник.

В автомобилната индустрия има три типа решения за спиране чрез кабел, които напредват в спирачните системи – електрохидравлични, напълно електрически, а третият е комбинация от двете. Електрохидравличната система премахва необходимостта от спирачен усилвател. Той използва сензори и задействащи механизми за измерване на количеството налягане, което се оказва върху педала от водача, прехвърляйки тази сила върху всички спирачки посредством главния цилиндър, използвайки хидравлична течност и подчинени цилиндри. С използването на управляващи устройства и мощни задвижвания налягането върху спирачките може да бъде много по-високо, отколкото в традиционната хидравлична спирачна система (2000 psi срещу 800 psi). Тази технология се използва на някои автомобили от Mercedes-Benz в рамките на тяхната система за контрол на спирачките (SBC) Sensotronic. Системата SBC обаче беше краткотрайна, тя бе произвеждана само за 4 години в рамките на основните им превозни средства, напр. E-Class (211) 2002-06. Това се дължи на проблеми с безопасността при отказ (увеличен спирачен път и усилие на педала без помощта на усилвателя на спирачката) и на факта, че хидроелектрическото устройство за управление е скъпо обслужвано изделие (заменя се след предварително зададен брой спирачни задействания ), струва няколко хиляди лева само за компонента!

Второто решение е напълно електрическа спирачна система, която замества всички хидравлични механични компоненти с електрически. Контролните устройства и електронните задействащи устройства са прикрепени към спирачните апарати на всяко колело. Информацията им се изпраща от централното управление чрез проводници по комуникационната шина. Поставените допълнителните сензори към всеки спирачен апарат измерват температура, сила на затягане и положение на задвижването. Ако има една или повече повреди на устройствата за управление на спирачния апарат, централният контролен блок все още може да поддържа функционалността на системата. В момента времето за реакция на системите е 90 ms срещу 300 ms за традиционна хидравлична спирачна система, която може да се окаже подходяща за полуавтономни и автономни превозни средства. Тъй като задвижващите механизми на спирачните апарати са напълно електрически, буталата могат да бъдат прибрани надеждно, когато не се използват, което води до по-малко съпротивление на автомобила, подобряване на икономията на гориво и намаляване на всички важни емисии на отработени газове, за да се съобразят с правителствените разпоредби. Една от водещите компании в изцяло електрическите спирачни системи е Brembo.

Третата система е смес от електрохидравлични и изцяло електрически системи. Разполага с електрохидравлика на предната ос и изцяло електрически компоненти на задната ос. Тази комбинирана система се използва при превозни средства с по-мошни предни спирачки, тъй като не могат да се монтират изцяло електрическите компоненти директно върху предните спирачни апарати.

Традиционните хидравлични системи имат своите недостатъци, но шофьорите имат увереност във факта, че имат директна връзка от педала към четирите спирачки в случай на повреда в спирачната система, която да забави автомобила или да го спре напълно. Това е основният аргумент против системите за спиране чрез кабел, които задържат развитието на технологията през последните 15 години. Въпреки че системите за спиране чрез кабел са усъвършенствани, може да се изисква и отделно захранване от допълнителна батерия освен основната на превозното средство, за напълно електрическите системи като подсигуряваща система за безопасност.

Със своята способност да интегрира програмите за стабилност и напредъка в ABS технологията, технологията за спиране чрез кабел има потенциал да бъде по-безопасна от традиционните хидравлични спирачни системи. Въпреки това, при толкова много препятствия за преодоляване, може да се наложи да изчакаме още малко, преди тези системи да успеят да отговорят на стандартите на международните разпоредби за функционална безопасност“.

Източник: Autodata