Европейските планове, предвиждащи въвеждането от 2035 г. на задължение за продажба единствено на нулеви емисии превозни средства, сега преминават през преглед. Но зад тази дискусия стои по-широкият въпрос – как Европа може да запази своята глобална конкурентоспособност и промишлено значение в епохата на дълбока климатична трансформация?

Ще успее ли Европа да води зелената трансформация, без да загуби своята промишлена сила?

Европейската автомобилна индустрия – основата на континенталната икономика – се бори днес с лавина от предизвикателства. Отвън нарастващата вълна на протекционизма и нестабилните търговски условия затрудняват планирането и инвестициите. Отвътре – амбициозните регулаторни рамки относно емисиите на CO₂ налагат промяна на технологията, за която нито пазарът, нито съществуващите технологични възможности са готови. Този заплашителен микс е нещо повече от преходна криза. Това е тест: дали Европа може да премине зелената трансформация без да загуби своята промишлена ДНК?

Производителите на автомобилни компоненти усещат все по-голямо разходно напрежение, а малките и средните предприятия от отрасъла все по-често балансират на ръба на банкрута. Разходите за спазване на климатичните разпоредби нарастват, а търговските бариери се увеличават. Инвестициите се забавят, а фирмите разглеждат преместване извън Европа – към места, които са по-предсказуеми и по-малко разходни. Загубата на работни места вече не е риск, а всекидневие – от специализирани фабрични работници до инженери.

В свят, където всичко е скъпо – от енергия и труд до регулаторно съответствие – трябва да си зададем въпроса: какво прави Европа конкурентоспособна днес? Допълнително ескалират геopolitическите напрежения. Новите американски мита вече нарушиха глобалните вериги на доставки, а отношенията с Китай са натоварени с опасения за достъп до пазара и зависимост от компоненти. Китайските експортни ограничения на критични суровини – например редкоземни елементи, необходими за производство на електрически автомобили – показаха колко крехка е днес промишлената независимост на Европа.

Алармен сигнал за европейската икономика

Без координиран отговор Европа рискува да се окаже в капан между прекомерните регулации и търговските смущения. Временното облекчение на глобите за емисии на CO₂ е стъпка в правилната посока, но не решава по-дълбокия проблем – регулаторният път, който може сериозно да подкопае иновативността и бъдещите инвестиции в сектора.

Европейската комисия през март представи т.нар. Automotive Action Plan, който потвърждава стратегическото значение на автомобилната индустрия. Но предложените действия са твърде консервативни. Без по-голям размах, решителност и широка перспектива Европа може да загуби своята промишлена позиция, а с това – работни места за младите хора, добавена стойност в европейския пазар и данъчни приходи за държавите членки.

Какво трябва да се направи, за да се промени курсът?

Според Европейската асоциация на производителите на автомобилни компоненти (CLEPA), за да се промени курсът, Европа трябва да предприеме конкретни действия на три ключови фронта.

На първо място, необходимо е възстановяване на равновесието в търговските отношения и ратификация на международните споразумения. Нужно е възстановяване на принципите на взаимност в търговията с Китай и осигуряване на честен достъп до пазарите. Ключово ще бъде и новото, балансирано търговско споразумение със САЩ – продължаващата ескалация на митата заплашва да задълбочи нестабилността и ще затрудни дейността на европейските фирми и от двете страни на Атлантика. Паралелно ЕС трябва да ускори ратификацията на споразумения като Mercosur, за да диверсифицира посоките на обмен и увеличи икономическата устойчивост.

На второ място, европейската климатична политика трябва да се основава на технологична открита. Концентрацията единствено върху електромобилността е рисковано опростяване. Паралелната подкрепа за водорода, алтернативните горива, хибридните решения или синтетичните горива е необходима, за да се позволи на различните пазарни сегменти трансформация в съответствие с техните възможности и потребности. Регулациите, които твърде твърдо налагат един технологичен модел, ограничават иновативността, повишават разходите и не съответстват на реалностите на много държави и производители. Вече днес прогнозите показват, че през 2025 г. производството на електрически и хибридни plug-in автомобили ще бъде с над 1,25 млн. броя по-ниско от предвиденото преди две години – между другото поради регулаторна несигурност и ограничена фискална подкрепа.

И накрая – климатичните амбиции трябва да бъдат заложени в промишлените реалности. Европа не може да се откаже от изграждането на собствени производствени способности и устойчиви вериги на доставки – както за акумулатори, електрически двигатели, така и за съвременни двигатели с вътрешно горене. Стратегическата автономия няма да бъде възможна без технологично разнообразие и системна устойчивост. Европейската климатична и промишлена политика трябва да вървят ръка за ръка – в противен случай вместо да укрепват конкурентоспособността, ще доведат до нейната ерозия.

„Европа се нуждае днес от по-малко големи лозунги, а повече от прагматичен подход към трансформацията. Зелените цели са важни – никой не го оспорва – но тяхното осъществяване трябва да отчита реалните възможности на индустрията, общественото настроение и глобалната икономическа среда. Не може да се проведе тази промяна против действителността. Нуждаем се от технологичен плурализъм, предсказуеми правила на играта и стратегия, която балансира потребностите на околната среда с икономическото състояние. Решенията, взети днес, ще определят мястото на Европа в бъдещия промишлен ред. През 2035 г. не искаме да си задаваме въпроса: защо загубихме това, което можехме да защитим? Затова именно настоящият мандат на европейските институции има ключово значение. Това е моментът да се свържат климатичните амбиции с отговорността за бъдещето на европейската индустрия” – казва Томаш Бембен, председател на управителния съвет на Асоциацията на дистрибуторите и производителите на автомобилни компоненти (SDCM), член на управителния съвет на CLEPA.