Въпреки че се пропагандира като начин за икономия на гориво и ограничаване на вредните емисии, Eco Driving в прекомерно консервативна форма може да допринесе за преждевременното износване на много ключови компоненти на двигателя. Въпреки привидностите, силовите агрегати – особено съвременните – не са проектирани за непрестанно шофиране „на празен ход” и при възможно най-ниски обороти.

Какво е Eco Driving?

Eco Driving е набор от техники, целящи намаляване на разхода на гориво и ограничаване на негативното въздействие на шофирането върху околната среда. В рамките му се препоръчва между другото:

• шофиране с постоянна скорост и избягване на рязко ускоряване,
• възможно най-бързо преминаване на по-високи предавки – често вече при 1500–2000 об./мин,
• избягване на високи обороти на двигателя,
• спиране с двигателя и предвиждане на пътната обстановка с голяма преднина,
• минимизиране на работата на празен ход и ненужните спирания.

Въпреки че някои от тези принципи имат техническо и икономическо обосновани, прекалено строгото им следване може да доведе до редица експлоатационни проблеми – особено при турбозадвижвани агрегати и тези с директно впръскване.

Ниски обороти = висок риск

Стилът на шофиране, основан на поддържане на много ниски обороти на двигателя при голямо натоварване, води до редица неблагоприятни технически явления. Това се отнася особено за съвременните агрегати, които работят с високи налягания и тесни толеранси.

1. Увеличаване на механичните натоварвания и риск от детонационно горене

Работата на ниски обороти под голямо натоварване, типична за Eco Driving, предизвиква повишаване на налягането на горенето в цилиндрите, което не се компенсира от съответната скорост на въртене. Резултатът може да бъде явлението детонационно горене, т.е. неконтролирано възпламеняване на горивно-въздушната смес. При агрегати с директно впръскване на бензин е особено трудно да се контролира моментът на запалване, което излага буталово-шатунния механизъм на екстремни натоварвания. С времето това може да доведе до изгаряне на буталните днища, ускорено износване на лагерите и микропукнатини в главата или блока.

2. Непълно изгаряне на сместа и нагар във всмукателния тракт

Прекалено ниските обороти са свързани с малко отваряне на дроселовата клапа и слабо завихряне на сместа, което благоприятства непълното изгаряне на горивото. При агрегати с директно впръскване на бензин това води до отлагане на нагар върху всмукателните клапани, всмукателния колектор и всмукателните канали. Нагарът ограничава притока на въздух, влошава характеристиките и води до неравномерна работа на двигателя, а с времето може да доведе до изгаряне на клапани или повреда на сензорите във всмукателната система.

3. Запушване на филтъра за твърди частици (DPF)

Дизеловите двигатели изискват достатъчно висока температура на отработените газове, за да може да се извърши ефективна регенерация на DPF филтъра. Eco Driving – особено в града – прави отработените газове прекалено студени, а циклът на регенерация се прекъсва или не се инициира. В резултат твърдите частици се натрупват във филтъра, който постепенно се запушва. Това води до спад на мощността, увеличен разход на гориво, запалване на контролната лампичка на двигателя и необходимост от скъпа регенерация или смяна на филтъра.

4. Прекомерно натоварване на двумасовия маховик

Много шофьори, прилагащи Eco Driving, избягват редуцирането на предавките, разчитайки на еластичността на двигателя при ниски обороти. Такива условия на работа генерират силни въртящи вибрации, които се предават на двумасовия маховик. Неговите амортизатори на вибрации се натоварват прекомерно, което води до избиване на люфтовете и в крайна сметка до повреда на целия механизъм. Симптомите включват стукове при тръгване, дърпане при смяна на предавките и характерно дрънчене при работа на празен ход.

Двигателите се нуждаят от пълен диапазон на работа

Съвременните силови агрегати, както бензиновите, така и дизеловите, са проектирани за работа в широк диапазон на натоварвания и скорости на въртене. Редовното използване на по-високи обороти (напр. 2500-4000 об./мин) в контролирани условия не само не вреди, но дори позволява на двигателя да изгори нагара, да изсуши отработената система и да поддържа правилната температура на моторното масло.

Прекалено икономичното шофиране води до недостатъчно налягане в смазочната система, разреждане на маслото с гориво и натрупване на влага във всмукателната и отработната система, което в дългосрочен план води до ускорено износване на елементите.

Привидна икономичност

Въпреки че Eco Driving позволява реално намаляване на разхода на гориво дори с 10–20%, то в дългосрочен план може да увеличи експлоатационните разходи на автомобила. Повредите на такива елементи като турбокомпресор, DPF филтър, система за рециркулация на отработените газове (EGR), клапани или двумасов маховик генерират разходи, достигащи няколко, а понякога и десетки хиляди лева.

Икономията на гориво е илюзорна, ако в перспективата на 80–120 хил. км трябва да се сменят няколко скъпи компонента на двигателя или неговото оборудване.

Как да шофираме разумно?

Стилът на шофиране трябва да бъде съобразен с конструкцията на двигателя и условията на неговата работа. Eco Driving не трябва да бъде вреден, ако се прилага гъвкаво и съзнателно: • не трябва да се избягва редуцирането на предавките – двигателят, работещ при 1800–2500 об./мин в градски режим, обикновено работи най-ефективно, • струва си веднъж на няколко дни да се ускори динамично и да се „проуха” двигателят, • по пътя, особено при натоварване, не трябва да се слиза прекалено ниско с оборотите – особено при дизели с DPF, • ключово значение има правилната температура на маслото – шофирането под 2000 об./мин при недостатъчно затоплен двигател е лесен начин за неговото износване.

Eco Driving, прилаган механично и без размисъл, може да причини повече вреди отколкото полза. Съвременните двигатели изискват разумна експлоатация, а не обсесивно избягване на оборотите. Най-голямата икономия е удължаването на трайността на компонентите, а това се постига не чрез прекомерно „душене” на двигателя, а чрез неговото съзнателно използване в пълния диапазон на работа.