Сензорите осигуряват информацията, която модулът за управление на мощност (PCM) се нуждае за вземане на критични решения. Те са като нервните окончания на превозното средство. Без точни входни данни компютърът може да не вземе правилни командни решения. Това от своя страна може да доведе до проблеми с емисиите, мощността и управляемостта.
С изключение на някои стари сензори за кислород от началото на 80-те години, повечето сензори нямат фабрични препоръчителни интервали за подмяна. Те работят, докато не спрат. С други думи, те са проектирани да издържат живота на автомобила или докато не се повредят.

Системата за бордова диагностика (OBD II) е в състояние да открие повечето грешки на сензора, ако не чете в нормалните си граници или ако сигналът се загуби напълно. Ако бъде открита повреда, системата OBD II ще зададе код и ще включи светлината на Check Engine, за да предупреди водача, че нещо не е наред. В някои ситуации системата OBD II ще зададе „чакащ” код в паметта си, който не включва светлината на Check Engine, но в крайна сметка ще я включи, ако същата повреда се случи при следващо запалване.

Светлината на Check Engine е много объркваща за повечето автомобилисти, защото не разкрива нищо за естеството на повредата. Водачът няма как да разбере дали е сериозен или само незначителен проблем. Единственият начин да разберете какво причинява появата на светлината е да включите инструмент за сканиране в диагностичния конектор и да прочетете кода.

По правило светлината на Check Engine светва само ако повредата влияе на емисиите. Неработещ сензор със сигурност може да направи това. Въпреки това светлината на Check Engine обикновено НЕ свети, ако двигателят не пали, прегрява, или има механичен проблем, ако налягането на маслото е ниско или ако маслото се нуждае от смяна.

Много автомобилисти просто пренебрегват светлината на Check Engine, особено ако техният двигател работи нормално. Но това не е разумно решение, защото някои „дребни“ проблеми могат да имат големи последствия, ако бъдат игнорирани достатъчно дълго. Двигател, който работи с лоша запалителна свещ, проблемна бобина, замърсен инжектор, изпускащ клапан или загуба на вакуум или EGR, може да причини прегряване на каталитичния преобразувател и да причини сериозни щети. Двигател, който има код, като P0171 или P0174 (който често може да бъде причинен от замърсен датчик за въздушен поток), е изложен на по-голям риск от детонация в двигателя, когато е силно натоварен.

Лош сензор може да попречи на някои системи на OBD II да работят. Кодът на сензор за кислород, например, ще попречи на теста на катализатора да работи. Тестването на катализатора се нуждае от добри сигнали както от горните, така и от долните O2 сензори, за да се провери ефективността на работа.

Кислородни сензори

Кислородните сензори са едни от най-често заменяемите сензори. Входовете от тези сензорите се използват от системата за управление на двигателя за регулиране на горивната смес. Това е изключително важно за поддържане на ниски емисии и добра икономия на гориво. Ако сензорът за O2 стане „мързелив“ поради остаряване или замърсяване, компютърът може да не успее да регулира достатъчно бързо горивната смес, тъй като условията на работа на двигателя се променят. О2 сензорите, които се развалят, са склонни да отчитат бедна горивна смес, което кара горивната система да я обогатява, за да компенсира. Резултатът е увеличени емисии и разход на гориво.

Отказите на O2 датчика могат да бъдат причинени от различни замърсители, които влизат в ауспуха. Те включват силикати от вътрешни течове на охлаждащата течност на двигателя (поради повредена гарнитура на глава, пукнатина в стената на цилиндъра или горивната камера) и фосфатизация от прекомерната консумация на масло (поради износени бутални пръстени или водачи на клапана). Подмяната на повреден кислороден сензор може временно да реши проблема, но рано или късно новият сензор също ще се провали, ако основният проблем, който позволява появата на замърсяване, не бъде отстранен.

Идентифицирането на кой O2 сензор трябва да бъде заменен също може да бъде объркващо. В повечето двигатели след 1996 г. и по-новите V6 и V8 двигатели има поне два горни сензора и един или два долни. Някои двигатели може да имат до шест O2 сензора. Кодът на грешка за кислороден датчик ще посочи местоположението на сензора по номера му (1, 2, 3 или 4) и по банка на цилиндъра (1 или 2). Сензор № 1 обикновено е този в изпускателния колектор, докато сензор № 2 обикновено е надолу по веригата зад конвертора. Цилиндровата група 1 е същата страна, която има цилиндър номер едно в реда на запалване на двигателя. Банка 2 ще бъде другата страна.

Ако един кислороден датчик на превозно средство с голям пробег се е провалил, има вероятност другите датчици за O2 също да наближат края на експлоатационния си живот и трябва да бъдат подменени едновременно, за да възстановят подобните си характеристики.

Сензори за охлаждаща течност

Сензорът за охлаждащата течност информира PCM за температурата на охлаждащата течност вътре в двигателя. Това е жизненоважна информация за PCM, тъй като много функции за управление варират в зависимост от температурата. Ако сензорът за охлаждащата течност е повреден или чете ниски стойности, той може да заблуди управляващата система и доведе до режим на работа, който трябва да възникне само след студен старт. Следователно дефектен сензор за охлаждаща течност може да доведе до обогатяване на сместа, което води до увеличен разход на гориво и по-големи емисии.

Входът от сензора за охлаждащата течност също се използва за работа на електрическия вентилатор за охлаждане на двигателя. Нисък или никакъв сигнал от сензора може да позволи на двигателя да прегрява, тъй като вентилаторът не се включва, когато трябва. Сензорите за охлаждащата течност могат да се повредят от прегряване, така че ако случаят е такъв, силно препоръчваме подмяна.

Изходът на сензора за охлаждащата течност може да се разглежда на сканиращ инструмент като отчитане на температурата. Тя трябва да съответства на показанията на температурата на входящия въздух (IAT), когато двигателят е студен, и постепенно да се увеличава, когато двигателят се загрява. Съпротивлението на сензора също може да бъде проверено с омметър и сравнено със спецификациите за различни температури. Ако сензорът не чете правилно, той трябва да бъде заменен.

Датчици за положение на дроселовата клапа

Сензорът за положението на дросела (TPS) е монтиран върху тялото на дросела и следи положението му. Стойността на TPS се показва на инструмент за сканиране като процент на отваряне на дросела. РСМ използва тази информация за оценка на въздушния поток и натоварването на двигателя. При по-нови превозни средства с електронно управление на дросела, сигналът на сензора също е жизненоважен, за да се уверите, че дроселът е в правилното положение.

Контактните TPS сензори  след определен пробег могат да развият износен участък точно над положението за празен ход. Това от своя страна може да създаде моментно колебание или заглъхване при подаване на газ. Това може да не зададе код на повреда, тъй като проблемът се появява твърде бързо, за да може системата OBD II да го регистрира.

Изходът на сензора може да се провери с волтметър или да се наблюдава на инструмент за сканиране.

MAP сензори

Сензорът за абсолютно налягане в колектора (MAP) следи разликата в налягането между всмукателния вакуум и външната атмосфера. РСМ използва тази информация, за да определи колко е натоварването на двигателя. Ако двигателят има система за впръскване на гориво, която не използва дебитомер, входът от сензора MAP се използва и с входове от TPS сензора за оценка на въздушния поток. Проблемите с този сензор могат да причинят неравномерност при работа, проблеми горивната смес и с времето на подаване на искрата. Изходът на сензора може да се прочете на сканиращ инструмент. Ако сензорът отчита извън обхвата, проверете връзката на сензора към всмукателния колектор за евентуално изтичане на вакуум. Ако няма теч, сензорът трябва да бъде сменен.

Датчици за масов въздушен поток

Сензорът за масовия въздушен поток (MAF) обикновено се намира между корпуса на въздушния филтър и дросела. MAF сензорът използва нажежаема жичка за измерване на въздушния поток в двигателя. Това е жизненоважна информация за контрол на горивната смес. Най-често срещаният проблем тук е замърсяването на сензорния елемент. Мръсен MAF сензор обикновено ще докладва по-малък въздушен поток, отколкото е в действителност. Това може да доведе до състояние на бедна смес, колебание и намалена мощност. Сигналът на сензора може да се наблюдава на инструмент за сканиране и трябва да се увеличава, когато дроселът се отвори и въздушният поток се увеличи. Понякога MAF сензора може да бъде възстановен до нормална работа чрез почистване с аерозоли за почистване на електроника. ** Не използвайте друг тип почистващ химикал, тъй като това може да повреди сензора! ** Ако почистването няма ефект, сензорът трябва да бъде сменен.

Сензори за положение на коляновия и разпределителния вал

Сензорът за положение на коляновия вал (CKP) поддържа PCM информиран за относителното положение и скоростта на въртене на коляновия вал. Много двигатели имат и сензор за положение на разпределителния вал (CMP), който помага на компютъра да определи правилния ред на запалването на двигателя. Неизправност на един от сензорите може да попречи на двигателя да стартира или работи.

За тези приложения обикновено се използват два типа сензори: магнитни сензори или сензори на Хол. Магнитните сензори имат намотка, обвита около магнитно ядро. Когато върхът на сензора премине над прорез върху пръстен, той променя магнитното поле и произвежда малък ток. При сензори, използващи ефект на Хол PCM подава референтно напрежение за откриване на прорези в маховика.

Сензорите на коляновия вал могат да бъдат монтирани в предната част на двигателя и да четат прорези в шайбата на коляновия вал или да се монтират на блока, за да се чете назъбен пръстен на самия маховик. Датчикът на разпределителния вал, ако се използва, обикновено се монтира в цилиндровата глава и чете пръстен на разпределителния вал.

Загубата на сигнал или грешен сигнал обикновено задава код на неизправност. Съпротивлението на магнитните сензори може да се измери с омметър. Ако е извън обхвата, сензорът трябва да бъде заменен. Сензорният пръстен също трябва да бъде проверен за повредени, липсващи или напукани зъби, тъй като всяко от тези състояния може да причини неправилни показания на сензора.

Сензори за скорост

Повечето автомобили от по късен модел имат няколко магнитни сензора за скорост. Сензорът за скоростта на превозното средство (VSS) обикновено се намира на изходящия вал на скоростната кутия и предоставя сигнал, пропорционален на скоростта на автомобила. Трансмисията има също един или два допълнителни вътрешни сензора за наблюдение на относителните скорости на входящия и изходящ вал. В превозните средства, оборудвани с антиблокиращи спирачки, обикновено има сензори за скорост на колелата (WSS), които наблюдават всяко от колелата.

Неизправностите във веригите на сензора за скорост обикновено са по-скоро свързани с окабеляването, а не с откази. Магнитните сензори обаче могат да се покрият с железни частици, които се задържат към върха му. Сензорните сигнали могат да се видят на сканиращ инструмент или да се проверят чрез измерване на съпротивлението им с омметър. Ако окабеляването е наред, но сензорът отчита извън обхвата, сензорът трябва да бъде сменен. В превозни средства, при които сензорът за скоростта на колелата е неразделна част от комплекта главина и колесен лагер, целият комплект трябва да бъде сменен, ако сензорът не работи. Системата ABS няма да работи, освен ако няма добри сигнали от всички свои сензори.

Температурни сензори

Системата за управление на двигателя използва сензор за температура на входящия въздух (IAT), тъй като промените в температурата на въздуха влияят на плътността му, което от своя страна влияе върху горивната смес. Сензор, който не чете точно, може да разстрои горивната смес, което води до увеличаване на емисиите и разхода на гориво, както и проблеми с управляемостта.

Системата за вентилация и климатизация за отопление (HVAC) също използва сензори за температура на въздуха, за да следи температурата на въздуха в купето. Лош датчик няма да включи светлината на Check Engine, тъй като не влияе на емисиите, но може да причини проблеми с регулирането на отоплението и охлаждането, ако е извън обхвата.

Датчици за налягане в гумите

Всички по-нови леки и лекотоварни автомобили са оборудвани със системи за наблюдение на налягането в гумите (TPMS). Системата ще предупреди водача, ако налягането падне 25 процента или повече под препоръчаното налягане. Повечето TPMS сензори са монтирани в края на клапана вътре в колелото.

TPMS сензорите имат вътрешна батерия с ограничен експлоатационен живот, която може да варира от пет до седем години. След като батерията се изтощи, сензорът трябва да бъде сменен. Замяната обикновено се препоръчва при смяна на гумите.

Способността на TPMS сензора да генерира добър сигнал може да бъде проверена със специален TPMS тестер, който захранва сензора и получава радио сигнал обратно. Ако сензорът се е повредил или не отчита точно, той трябва да бъде заменен. „Универсални” следпродажбени TPMS сензори са достъпни за голямо разнообразие от приложения. След подмяната трябва да се извърши специална процедура за повторно обучение, за да може системата TPMS да научи правилно позицията на всеки сензор.

Източник: Counterman