Когато поръчвате няколко бутилки ATF за азиатско или европейско превозно средство, което се обслужва във вашия сервиз, можете да се запитате: „Защо има толкова много видове течност за автоматична трансмисия?“. Въпреки че удовлетворяването на специфичните изисквания на производителя на автомобили може да бъде предизвикателство, запазването на актуалните препоръки на производителя е задължително.

Има две причини, поради които има толкова много вариации на трансмисионната течност. Първо, производителите променят вътрешните компоненти на автоматичната трансмисия, за да подобрят ефективността и качеството на смяната на предавките, така че трансмисионната течност играе още по-голяма роля. Второ, преминаването към по-дълги интервали на поддръжка е повлияло на нивата на определени съставки в базовата суровина, допринасяйки за още повече формулировки на течност за предаване.

Ролята на трансмисионната течност

Трансмисионната течност изпълнява няколко роли вътре в трансмисията. Първо, тя смазва и охлажда вътрешните компоненти, второ – действа като хидравлична течност за задействане на предавките за конвертора на въртящия момент. Трето, тя контролира характеристиките на триене на съединителите. Необходима е много специална течност, която да покрие всички тези важни задачи.

По обем базовото масло е съставка №1 в течността за автоматична трансмисия и се произвежда от суров нефт или синтетично масло. То е силно рафинирано и обработен с разтворители, така че молекулите са еднообразни и проектирани, за да отговарят на определени спецификации за вискозитет и смазване. Производителят ще смеси и “настрои” течността за всеки конкретен състав. Добавките се прибавят към базовото масло, за да се променят допълнително свойствата на течността за автоматична трансмисия.

Модификатори на триене се добавят за увеличаване на смазващите показатели на изходната суровина. Това позволява по-плавно зацепване на съединителите и превключване. В зависимост от нивото на модификаторите на триене, инженерите могат да контролират по-добре вибрациите или тласъците по време на превключване вътре в трансмисията. Фрикционните материали на съединителите и срязващите сили, специфични за конструкцията на трансмисията, диктуват нивото на използваните модификатори на триене.

Вградени са и други добавки, които помагат на течността да издържа на екстремните налягания вътре в трансмисията и да предотврати износване.

Развитие на трансмисиите

Във всички автоматични трансмисии се губи мощност. Когато трансмисията превключва чрез блокиране предавки, зацепване на съединители или затваряне на соленоиди, мощността, която би отишла на колелата, се губи. Тези загуби на мощност се отразяват на ефективността на трансмисията и двигателя.

Всяка година OEM производителите експериментират с нови дизайни, за да повишат ефективността на своите автоматични трансмисии. Малките промени в съединителите, корпусите на клапаните и работните температури могат променят настоящите спецификации на течността. Дори малка промяна в това колко бързо се отварят соленоидите или ъгълът на лопатките в конвертора на въртящия момент, може да изисква промяна в течността, за да се предотврати разпенването и кавитацията.

В допълнение, новите технологии за предаване като безстепенни трансмисии CVT и конфигурации с девет скорости може да изискват собствена формула за трансмисионния флуид. Тези уникални предавания може да са в производство само няколко години, но все пак ще изискват обслужване в продължение на десетилетия. Ето защо е важно да проверите в сервизната си информация, че трансмисионната течност, която ще използвате, е правилната. Това е много важно, като се има предвид, че за определени приложения може да има до пет различни спецификации на течността за автоматична трансмисия.

Увеличение на интервала

Преди двадесет и пет години интервалът на обслужване на трансмисионния флуид беше около 50 000 kм. Днес типичният интервал е повече от 150 000 kм. Това увеличение на интервала е резултат от преформулирането на базовото масло за флуидни течности и подобренията на пакетите с добавки.

Основният враг на трансмисионната течност е окисляването, което се получава, когато трансмисионната течност се нагрява и работи под налягане. Окисляването разгражда въглеродните вериги на базовото масло. Когато течност се окисли, тя ще мирише на изгоряло. Пакетът с добавки на трансмисионните течности с удължен интервал има по-високи нива на добавки, които предотвратяват окисляването. Буферните добавки се смесват, за да се контролира рН на течността. Друг вид добавка, известна като повърхностно активно вещество, помага на базовото масло да се задържа към повърхността и да капсулира малки частици. Но тези добавки могат да се изчерпят и да се разградят с времето.

Когато подменяте или доливате течност за автоматична трансмисия, трябва да се уверите, че използвате правилното приложение. Ако на бутилката пише „За използване в превозни средства на VW“, трябва да погледнете етикета и да проверите уебсайта на производителя, за да сте сигурни, че е подходящ за конкретната трансмисия, а не само за годината и марката.