Автомобилната индустрия в Европа алармира: липсват млади, квалифицирани ръце за работа. Но дали самата индустрия не поставя препятствия пред кандидатите още в самото начало на професионалния им път? Историята на Антек, млад абсолвент на автомобилен техникум, представлява тревожен символ на системно несъответствие, което може да има плачевни последици за бъдещето сервизи.

Да си представим Антек – пълен с ентусиазъм, с добри оценки в дипломата, мечтаещ за кариера като механик. Би изглеждало, че това е идеалният кандидат. Реалността обаче брутално опровергава тези представи. Още на етапа на задължителната училищна практика трудностите се натрупват. Много сервизи, може би разочаровани от предишен опит или нежелаещи да инвестират време в неопитни ученици, не отварят широко вратите си пред учениците в механичното изкуство. Ако вече решат да приемат практикант, често го третират като безплатна работна ръка, поверявайки му задачи, далеч от истинското изучаване на професията. Антек, вместо да вниква в тайните на диагностиката или ремонтите, прекарал по-голямата част от времето си на практиката… с упоменатата в заглавието метла.

След завършване на училището сценарият изобщо не става по-оптимистичен. Сервизите, да, декларират желание да наемат “млади, способни”, но често със скрито или явно условие: “най-добре с няколкогодишен опит”. Този парадокс е трън в очите на много начинаещи специалисти. Къде да придобият този ценен опит, след като системата на практиките често се проваля, а първата работа се оказва поредица от разочарования? Историята на Антек, който въпреки първоначалното наемане, бил уволнен само след месец поради “липса на практически умения” извън метенето, е болезнен пример за това.

Това не е изолиран случай. Изследвания и наблюдения на пазара на труда показват, че значителна част от сервизите не са заинтересовани от активно участие в процеса на практическо обучение на младите хора. Тези, които решават да го направят, невинаги предлагат програми за практика, гарантиращи придобиването на всестранни умения. Създава се порочен кръг: фирмите се оплакват от липса на квалифицирани кадри, а същевременно самите те не инвестират достатъчно в подготовката им от основите.

Възниква следователно горчивото размишление: ако самите предприемачи не поемат по-голяма отговорност за обучението на бъдещите поколения механици, браншът може да се изправи пред задълбочаваща се кадрова криза. Пасивното очакване на чудодейни системни решения в образованието е пряк път към никъде. Всеки сервиз, чрез реално ангажиране в процеса на обучение, има шанса да стане ковачница на истински таланти, а не само спирка по пътя към професионалната фрустрация на младите хора.

Историята за Антек е нещо повече от индивидуален случай. Това е вик на отчаяние и същевременно призив за дълбок размисъл, насочен към цялата автомобилна индустрия. Наистина ли искаме символът на професионалния старт на младия механик да бъде метла, а не гаечен ключ и диагностичен тестер? Крайно време е за сериозен дебат и, което е по-важно, за внедряване на конкретни, системни действия. В противен случай “автобиографията с метла на заден план” ще остане тъжна норма, а сервизите ще усещат все по-осезаемо липсата на квалифицирани наследници.