Отдавна се знае, че за нашето самочувствие и двигателни способности, голямо влияние има съответния термичен комфорт и качеството на въздуха, който дишаме. В сегашната ситуация обеззаразяването и дезинфекцията на климатичните системи и самите превозни средство придобиха допълнително значение, което може да окаже влияние върху нашето здраве.

Опасности, произтичащи от климатичната система

Както вече знаем, климатичната система се нуждае от поддръжка, самата система и всмукателните каналите трябва редовно да се чистят и дезинфекцират. Често не си даваме сметка колко сериозни последици дава лошата поддръжка (или липсата ѝ) и се убеждаваме в това едва тогава, когато усетим неприятна миризма, идваща от вентилационните отвори или в краен случай директно от вътрешността на автомобила. Това се случва, заради развъждането на плесени, бактерии и гъбички в частите на системата. Най-често срещаното място, където се наблюдава такова струпване на микроорганизми е изпарителят, който поглъща топлината от вътрешността на превозното средство, а тъй като е вграден дълбоко под арматурното табло, предлага идеални условия за развитие на същите тези организми. По този начин замърсеният изпарител излъчва неприятна миризма, а преминаващият през него въздух го пренася заедно с вредните микроорганизми вътре в превозното средство, което предизвиква дискомфорт при пътуване и може да е причина за различни заболявания. Най-често срещаните заплахи, свързани със замърсяването на климатичната система, са: алергиите, възпаленията на дихателните пътища, вирусите (стафилококи), бронхиалната астма, туларемията или бактерията легионела, която може да доведе дори до заболяването легионелоза (легионерска болест), водещо до остро белодробно възпаление и смърт. В днешно време климатичната система може, разбира се, да се превърне в място за предаване на коронавирус, точно както вътрешността на превозното средство, без значение, напр. дали е личният автомобил или общественият автобус. Първоначалните изследвания показват, че вирусът COVID-19 може да остане дори до 80 часа върху различни повърхности. Особено изложени на риск са хората с намален имунитет на организма – възрастни хора или с придружаващи заболявания. Най-доброто средство за предотвратяване на риска от заболяване е поддържането на климатичната система и вътрешността на автомобила в съответното техническо състояние и поддържане на чистота.

Методи за дезинфекция и обеззаразяване

Досега се препоръчваше обеззаразяването на превозните средства да се прави най-малко веднъж годишно, най-добре по време на сервизното обслужване на климатичната система. Сега, обаче препоръчителна и необходима стана по-честата дезинфекция, напр. при всяко посещение в сервиза и контакт със странични лица. Съществена е също така поддръжката на превозните средства от обществения транспорт, медицинските служби или други униформени подразделения, напр. линейки, пожарникарски коли. Кой от досегашните методи за дезинфекция на климатичните системи е най-подходящ? Решихме да се фокусираме върху 3 отдавна вече прилагани метода:

• Озониране – с помощта на уреди, създаващи озон,
• „Ултразвуков“ метод – създаване на мъгла чрез специално устройство и дезинфекцираща течност,
• Химичен метод – разпръскване или нанасяне на дезинфекциращи средства върху вътрешните части на превозното средство.

Озониране

Предимството на първият от споменатите методи е това, че след покупката на устройството за озониране, не се налага закупуване на допълнителни химични препарати при експлоатацията на устройството. Озонът или „активният кислород“ е газ, който достига до всяко, даже най-трудно достъпно място във вътрешността на превозното средство и климатичната система. Озонът притежава силни дезинфекциращи свойства, по-силни от хлора. Процесът на обеззаразяване сам по себе си е много лесен и не отнема много време.

По темата за самата ефикасност на действието на озона в борбата с микроорганизмите и по-специално с вирусите се появиха много въпроси. За самия коронавирус COVID-19, причиняващ SARS-CoV-2 (т.е. тежък остър респираторен синдром на коронавирус -2), до момента не са проведени никакви изследвания. Все пак унищожителното действие на озона е научно потвърдено и изследвано при други вируси от рода на РНК и вируси с обвивка, като напр. херпес симплекс (HSV), жълта треска (YFV), полиомиелит (PV), грип, грип от типа H3N2 („Канзас“), ротавирус (RV), както също и принадлежащия към мишите коронавируси M-Cov.

Макар точният механизъм на действие да не е идентифициран, се допуска, че силните окисляващи свойства на озона предизвикват увреждането на макромолекулите, т.е. на мембраните на вирусите, протеиновата обвивка, нуклеинови киселини и самата РНК. Както наблюдаваме в графика №1 почти пълно (около 96%) деактивиране настъпва при концентрация от 10 µg/g (части на милион) в рамките на около 20 минути. При други изследвания деактивирането на микроорганизмите става вече при концентрация около 1 µg/g (части на милион) и време от 80 минути. На пазара съществуват доста устройства, базиращи се обикновено на две технологии – озонови плочи или озонови клетки. Издръжливостта, качеството и необходимостта от редовно почистване на първите се налага като по-солидно и препоръчвано решение – озонаторите, базиращи се на клетки. Предимството на това решение е също възможност за свързване с тръбопровода и довеждане на озоновата струя целенасочено до дадено място, напр. до изпарителя. Също така жизнеспособността на самата клетка е по-продължителна от плочките и достига от 5000 до 8000 часа. От съществено значение е, на което трябва да обърнем внимание, производителността на устройството, изразявана обикновено в милиграма или грама за час (mg/h или g/h), тя трябва да е достатъчна, но не и прекалено голяма, подходящо подбрана спрямо кубатурата на работното помещение. За лично превозно средство това е около 3-7 m³, за товарен ван (напр. линейка) от 10 до 16 m³, а за автобус напр. няколко десетки m³. Такива конструкции са озонаторите на Магнети Марели – „Ozon Maker“, произвеждащи по 1000 милиграма озон на час или MX 4000 с производителност 4000 милиграма за час (mg/h). Препоръчителната работна концентрация трябва да варира в границите 1-5 µg/g (части на милион). Не трябва да забравяме, че озонът е също много опасен и допустимата доза за човек при 8-часова експлоатация е 0,01 µg/g (части на милион), а концентрация от 10-15 µg/g (части на милион) е опасна за човешкото здраве. Вземайки предвид, че периода на разпад на молекулите е около 20-30 минути, след всяка процедура се препоръчва проветряване на помещението, най-малко в продължение на 30 минути. Важна роля играе тук температурата, колкото е по-висока, толкова разпадането на молекулите е по-бързо, затова препоръчителната работна температура е не повече от 25˚C. По-високата ще предизвика по-бързо разрушаване на молекулите, което няма да позволи получаване на подходяща концентрация на озона. Примерен теоретичен диапазон за концентрация на озонаторите е представен на таблицата.

Концентрация на озона

Средното пространство в типична линейка на „Бърза помощ“ е 10-16 куб. м. (Форд Транзит, Мерцедес Спритнер). Използвайки озонаторите на „Магнети Марели“: MX4000 с производителност 4000 mg/h или „Ozon Maker“ с производителност 1000 mg/h, трябва да се приемат условията по-долу:

„Ултразвуков“ метод

Вторият метод за дезинфекция на климатичните системи и вътрешността на автомобилите се състои в разпръскване в кабината на обслужваното превозното средство на специална течност с помощта на предназначено за това устройство, чиято задача е да пребори съществуващите в системата микроорганизма. Един подобен вид устройства е ултразвуковият пулверизатор „BACTOBAN“. Принципът на действие на устройството „BACTOBAN“ се изразява във вкарване на дезинфекциращ разтвор на повърхността на пиезоелектрически кристал, който вибрира с много висока честота (ултразвукова честота – оттук идва и наименованието на метода за дезинфекция, както и наименованието на самото устройство), като образува фини капчици (мъгла), които се издигат над ултразвуковия преобразовател. Тази мъгла посредством вентилатора се насочва към изхода на устройството. След това се поглъща от циркулиращия въздух в затворената система на кабината и така достига до всички места, които изискват почистване (т.е. до изпарителя на климатичната система), елиминирайки микроорганизмите и неприятния мирис.

Съществен е въпросът за течността, която ще използваме. На пазара можем да открием доста продукти, специално произведени със съдържание на етанол или изопропанол от 5-30% (много по-малко от препоръчителните от СЗО 70%), което не гарантира ефективността на вирусоцидното действие на тези средства, освен ако течността не отговаря на стандарт EN14476, а най-добре и на стандарт EN16777. По-важното е, че и течности с по-ниско съдържание на етанол, но пък съдържащи други вещества с широк биоциден спектър на действие, като хлориди и амини, съответстват на стандарта и имат вирусоцидно действие (за вируси с обвивка от типа COVID-19). Те биват най-подходящи за използване в ултразвукови устройства, защото гарантират разреждане със съответното количество вода, която играе ролята на носител. Те не създават проблеми на сензорите вътре в устройството, поради високата концентрация на непроводим алкохол.

Действие на продукта при условие, че е чисто (след предварително измиване на повърхността) за 5% концентрация на разтвора за време до 15 минути:

• Бактерицидно (спрямо стафилококи (Staphylococcus aureus), псевдомонас аерогиноза (Pseudomonas aeruginosa), Ешерихия коли (Eschenchia coli), Ентерококи (Enterococcus hirae), Легионела (Legonella pneumophila)) – 5 минути
• Фунгицидно и дриждоцидно (спрямо Аспергилус брасилиенсис (Aspergillus brasiliensis), кандида (Candida albicans)) – 15 минути
• Вирусоцидно (спрямо Полиомиелит (Poliovirus), Аденовирус (Adenovirus), Норовирус. (Norovirus), Едра шарка (Vacciniavirus)) – 5 минути
• Спороцидно (спрямо бацили (Bacillus subtilis)) – 5 минути

Методът е подходящ, както за редовна поддръжка, така също и при специфични случаи, когато при изключен климатик вече е осезаема доста голямата концентрация на неприятна миризма. При голяма концентрация на замърсяването на изпарителя, озонирането може да не е достатъчно ефективно, така че само процедурата, ползваща специални дезинфекциращи течности, може да даде желаните резултати. Но не трябва да забравяме, че фините капчици под формата на мъгла трябва да достигнат до всички места, които искаме да дезинфекцираме. Минусът на този метод е в необходимостта постоянно да се купува течност.

Дезинфекция с използване на химия

Вероятно, в момента това е най-разпространеният и предлаган метод. Химичните препарати, както за дезинфекция на самата климатична инсталация, така и за дезинфекция на повърхностите, се предлагат под формата на спрейове за пулверизация или пръскане и като концентрат, разреждащ се с вода, който след това може да се използва в изпарители или директно да се впръсква. Тук също можем да разделим препаратите на препарати на алкохолна основа (изопропанол, етанол – не трябва да забравяме, че тяхната концентрация трябва да е доста висока, около 60-70% според СЗО, за да има вирусоцидно действие) или въз основа на хлориди, амини или други биоцидни вещества. При препарати, които не отговарят на стандартите, действието им може да бъде ограничено, напр. само за бактерии и гъбички или пък недостатъчно силно.

Състав: активна субстанция в 100 грама препарат:

0,15 g N-(3-аминопропил)-N-додецилпропан-1,3-диамин, 0,14 g Поли(окси-1,2-етанодил), алфа -[2-(дидецилметилоамин)етил] – омега-хидрокси-пропан (сол) (0,15 g N-(3-aminopropylo)-N-dodecylopropano-1,3-diamina, 0,14 g Poli(oksy-1,2-etanodilo),.alfa.-[2-(didecylmetyloamino)etylo] -.omega.-hydroksy-.propanian(sól))

Състав: активна субстанция в 100 грама препарат:

63.7 g етанол, 6,3 g пропан-2-ол (63.7 g etanol, 6,3 g propan-2-ol)

Фиг. 3 и 4. Примерен състав на 2 препарата за обеззаразяване, отговарящи на стандарт EN14476 (източник: www.medisept.pl)

Обобщавайки, сами трябва да изберем най-добрия от гледна точка на нашите нужди метод за дезинфекция. Важно е той да е ефикасен, да отговаря на определени изследвани условия или стандарти, определящи неговото прилагане.

Библиография:

• Inactivation of Surface Viruses by Gaseous Ozone Chunchieh Tseng and Chihshan Li Journal of Environmental Health Vol. 70, No. 10 (June 2008), pp. 56-63 (8 pages)
• Development of a Practical Method for Using Ozone Gas as a Virus Decontaminating Agent May 2009
• Ozone therapy: A clinical review A. M. Elvis and J. S. Ekta J Nat Sci Biol Med. 2011 Jan-Jun; 2(1): 66–70
• Ozone Disinfection of SARS-Contaiminated Areas Kenneth K. K. LAM  B.Sc. (Hons), M. Phil. Enviro Labs Limited, 611 Hong Leong Plaza, 33 Lok Yip Road, Fanling, HONG KONG
• Trzcińska A. Badanie aktywności wirusobójczej środków dezynfekcyjnych stosowanych w obszarze medycznym.
• Zakażenia XXI wieku 2019;2(5):241–248. 10.31350/zakażenia/2019/5/Z2019037